Старобългарски речник
обльгъат
обльгъат
-обльгъаѭ
-обльгъаш
св
Направя нещо по–малко трудно, тежко; облекча
господь творꙙ вол҄ѫ въгодьнкомъ свомъ. тъ ѹслꙑшавъ раба свого молтвꙑ. обльгъа братꙋ томѹ ратъ
С
276.21
Изч
С
Вж. при
обльгът
Нвб