Старобългарски речник
обльгът 
обльгът -обльгъѭ -обльгъш св Направя нещо по–малко трудно, тежко; облекча  мокрꙑ бꙑшꙙ ногꙑ нашꙙ кръвьѭ нашеѭ. облегъ тꙙгост нашꙙ.  лютост въꙁдѹха г бе нашъ С 77.24—25  обльгът пеаль о ного ошьст  о праꙁньствѣ ЗЛ IIа 3—4 Изч С ЗЛ Гр ἐλαφρύνω ἐπικουφίζω облегът Нвб облекча ОА ВА АК ЕтМл БТР АР