Старобългарски речник
обльгъават 
обльгъават -обльгъаваѭ -обльгъаваш несв Правя нещо по–малко трудно, тежко; облекчавам аурлꙗне мѫтелю  непрѣподобьне. ꙿто ꙁъло сътворьша мꙙ сѹровѣ  непрѣподобьнѣ мѫш. мнѣ бо обльгъаватъ отъ мѫкъ хс С 4.11  тако не радѣахѫ о мѫкахъ. хс бо бѣаше обльгъаваѧ.  помагаѧ мъ С 180.3 ꙗв сꙙ.  помоꙁ нама.  не осрам наю отъ лца твого. слѹгамъ же дерѫштамъ ꙗ.  хсѹ обльгъаваѭштѹ мѫкꙑ. не ѹꙗста свꙙтаꙗ болѣꙁн С 183.15 Изч С Гр ἐπικουφίζω ἀντιλαμβάνομαι Вж. при обльгът Нвб