Старобългарски речник
обложт сѧ 
обложт сѧ -обложѫ сѧ -обложш сѧ св Покрия се, обвия се [образно] ꙗкоже аште ръвънѹте женамъ. прѣмѣнте ѹтварь ѭже обложен сте. млостѭ обложвъше сꙙ С 447.7 Изч С Гр περιτίϑεμαι Вж. при обложт Нвб