Старобългарски речник
обложт 
обложт -обложѫ -обложш св 1. Наложа, покрия, обвия  потомъ повелѣшꙙ прнест трьст.  расцѣпвъше на дьво обложт по пльт мѹ.  връвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт С 270.6 Образно. съмѣре(...)мъ скръб. (т) могꙑ(...) в(..)ѹѫщхъ (...)ъщ(хъ по)не(же) естъ нем(...) облож(...)  ꙁа сѧ длъжън(...) стъ.ѣ(..) о людъскꙑхъ. тако (...) прност о грѣсѣхъ Е 10а 10 бъ сꙑ отъ ба. нашего рад спенѣ. пльтѭ обложвъ свое бжство СЕ 67а 17 2. Окача около [на] нещо, обвеся ꙇ же аще съблаꙁнтъ едного отъ малꙑхъ схъ вѣрѹѭштхъ вь мѧ. добрѣе емѹ естъ пае. аще обложѧтъ камень жръновънꙑ о вꙑ его. ꙇ въвръгѫтъ і въ море М Мк 9.42 З 3. Прен. Обградя, обкръжа ѣко прдѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ враꙁ тво острогъ о тебѣ.  обдѫтъ тѧ. ꙇ осѧдѫтъ тѧ въсѫдѫ М Лк 19.43 З Образно. нъ да р(а)въно ангеломъ жвѫщѧꙙ помраенꙗ тъмоѭ.  невѣрьства гѹбтельнъмь обложтъ ѹстроенмь Х II Аб 13 4. Прен. Облека, навлека мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ. овьѧ ѹбо одеждѧ мѫще нъ не  ꙁѫбꙑ  ногът. нъ кротъкоѭ обложен кожеѭ.  обраꙁъмь беꙁълобвꙑꙙ прѣльщаѭще Х II Аб 20 Изч М З Е СЕ С Х Гр παρεμβάλλω περιβάλλω περίκειμαι περιτίϑημι τίϑημι Нвб обложа ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА