Старобългарски речник
облат 
облат -облаѫ -облаш несв Обличам, слагам дреха нъ прведѫті пострженааго къ олътарю.  облатъ  ппъ СЕ 96b 21 Изч СЕ Гр ἐνδύω ѡблат Вж. при облат сѧ Нвб