Старобългарски речник
облат сѧ 
облат сѧ -облаѫ сѧ -облаш сѧ несв Обличам се, слагам дреха ꙇ ꙁапрѣт мъ. да ньсоже не вьꙁемлѭтъ на пѫть. тъкмо жеꙁлъ еднъ ... ꙇ не облат сѧ вь дъвѣ рꙁѣ М Мк 6.9 З ꙇшедъшю же емѹ на ꙁемлѭ. сърѣте  мѫжъ еднъ отъ града. ꙇже мѣ бѣсꙑ отъ лѣтъ мъногъ. ꙇ вь рꙁѫ не облаааше сѧ. ꙇ въ храмѣ не жвѣаше. нъ въ гробѣхъ М Лк 8.27 З А СК лвкъ же еднъ бѣ богатъ. ꙇ облааше сѧ въ порфѵрѫ. ꙇ вѵсонъ. веселѧ сѧ на вьсѣкъ день свѣтъло М Лк 16.19 З А СК аꙁъ же вьнегда он огаве творѣахѫ м. облааахѫ сѩ въ врѣтще  сьмѣрѣахъ постомь дшѫ моѭ.  молтва моѣ вь нѣдра моѣ въꙁвраттъ сѩ СП 34.13 бѫді емѹ ѣко рꙁа вь нѭже облаітъ сѩ.  ѣко поѣсъ імъже вꙑнѫ поѣсаетъ сѩ СП 108.19 Образно. братръ нашъ сь мⷬѧ. ѡблатъ сѧ вь рꙁѫ правьдѣ.  радост  веселью. въ аћлскꙑ обраꙁъ. въ мѧ оца  сна  стааго дха СЕ 96b 22—23 Изч М З А СК СП Гр ἐνδύομαι ἐνδιδύσκομαι περιβάλλομαι облаіт сѧ Нвб облачам [се] диал АК НТ НГер ДА обличам [се] ОА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА