Старобългарски речник
ност сѧ 
ност сѧ -ношѫ сѧ -носш сѧ несв Нося се, влачен съм  бѣаше вдѣт ѹдо прѣславьно. како тѣлеса стꙑхъ ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ водѫ ... ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ рѣкѫ добрꙑмъ мѫенкомъ тѣлеса С 67.1, 5 Изч С Гр φέρομαι Вж. при ност Нвб