Старобългарски речник
нкъто 
нкъто местоим прил Никой  посьлавъ мѧ оць.  тъ сьвѣдѣтельствова о мнѣ. н гласа его нкто не слъштъ. ні відѣнѣ его відѣсте А Йо 5.37 шедъше дѣхѫ скоꙁѣ галл(е)(ѭ).  не хотѣше да нкто не ѹвѣс(тъ) Б Мк 9.30 ꙗкоже ...  нкомѹ отътол сьмѣт по слънеьнѣѣмъ ꙁаходѣ вьнѣ домѹ свого обрѣст сꙙ С 53.3 А Б С Гр μηδείς τὶς след отрицание. нкто Вж. при нкꙑже Нвб