Старобългарски речник
нкꙑже 
нкꙑже местоим прил 1. Никакъв платъ же рее къ аръхереомъ  къ народѹ. нкоеѩже внꙑ не обрѣтаѭ къ лвцѣ семь М Лк 23.4 З А СК отъвѣшта с. не маш област на мьнѣ нкоеѩже М Йо 19.11 З А СК Б фарсѣі же рѣшѧ къ себѣ. вдте ѣко нкааже польꙁа естъ З Йо 12.19 нкꙑже бо врѣдъ тѣлесънꙑ. не цѣлѣетъ прсно въ пѣнъствѣ сѫщю СЕ 69а 25 ꙇ нікоегоже спасеньѣ. сімі можемъ обрѣсті К 9b 17 раꙁгнѣвашꙙ же сꙙ тьмньн страж.  раꙁгнѣвавъше сꙙ вьведошꙙ хъ пае вьнѫтрь. ꙗкоже не мѣт мъ нкоѧже млост С 134.7 да ѹбо аште гробъ ꙁапеатьлѣтъ сꙙ. не бѫдетъ прокаꙁьства нкогоже ... пон҄еже бо пеатьлѣсте не бꙑ нкогоже прокаꙁьства С 440.5, 8 нѣстъ бо нкꙑ же трѹдъ на(ш.) тьенъ твое мсⷧ҇тън Р VII 4.8 2. Никой нкꙑ же рабъ можетъ дьвѣма господьма работат. л бо едного въꙁненавдтъ. а дрѹгаго вьꙁлюбтъ. л едного дръжтъ сѧ а о дрѹѕѣемь неродт наьнетъ М Мт 6.24 З,СК. Срв. Лк 16.13 М А СК въсклонь же сѧ съ рее е. жено кьде сѫтъ же на тѧ важдахѫ. нкꙑ же л тебе не осѫд. она же рее нкꙑже г М Йо 8.10, 11 ѿ҇вⷮ҇ѣ. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ СЕ 96а 14—15 ѣкокоже (!) ꙁаконъ пішетъ. да нікꙑже ѹбо отъ владꙑкъ. отъ непріѣꙁні. обладанъ съ ѹстꙑнама своꙇма К 2b 26 вѣдѣ се братꙗ ꙗко нкꙑже ловѣкъ бе съмрьт. да аште съмрьть прѣдьлежтъ С 63.19 блажен же кодратъ ꙁад ꙁа вьсѣм стоѧ. не дръжмъ нкꙑмъже къ въпрошеню анѳѹпата. пръвꙑ. вьсѣкъ. велкомъ гласомъ отъвѣштавааше С 99.10 М З А СК Б СЕ К С Р Гр οὐδείς τὶς след отрицание [ὄυ τις μή τις] μή ... σύμπας нкꙑже нікꙑже нкꙑ же нкꙑ же Нвб Срв никой ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА