Старобългарски речник
несъмꙑшл҄ень 
несъмꙑшл҄ень -ꙗ ср Неразумност, безразсъдство, безумие, глупост пророкꙑ ѹбвъшꙙѧ рѫкꙑ острш. ѡ веле велко несьмꙑшл҄ен. ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен С 339.4—5 ѡ веле несъмꙑшл҄ен льжхъ ѹтел҄ь. ѡ ослѹшьлвꙑхъ отьць. ѡ бѹхъ старьць С 323.27 Изч С Гр ἄνοια παράνοια [вар. παροινία] несьмꙑшл҄ен несъмꙑшл҄ен Вж. при несъмꙑсльнъ Нвб