Старобългарски речник
несъмꙑсльнъ 
несъмꙑсльнъ -ꙑ прил 1. За човек — който върши необмислени постъпки, неразумен, безразсъден ѡ несъмꙑслънаа  мѫдъна сдцмь М Лк 24.25 З пакꙑ мꙙтетъ сꙙ ждовьскꙑ несьмꙑсльнъ родъ. пакꙑ на пастѹха лаѭтъ С 424.23—24 нꙑнꙗ же вь старьць мѣсто несьмꙑсльнь. дѣт съпаса сьрѣтошꙙ акꙑ сумеѡна С 326.13 дьнесь же въ старꙑхъ мѣсто. несъмꙑслънꙑхъ отроці сърѣтѫ спсітелѣ. ѣко сѵмеонъ. ꙇ вѣтвье постілашѧ К 1а 34—35 2. За животно — който е лишен от човешки разсъдък ї лвкъ во ьсті сꙑ не раꙁѹмѣ. пріложі сѩ скотѣхъ несъмꙑслънꙑіхъ ї ѹподоб сѩ імъ СП 48.21 Срв. СП48.13 ꙇ да навꙑкнеші коліко объштенье обраꙁѹ къ істінѣ. ѣгньць. ꙇ ѣгньць. нъ овъ бѣ несъмꙑсленъ. овъ съмꙑсльнъ К 7а 5 3. Като същ. несъмꙑсльнꙑ м ед ἄνους Неразумният, глупавият човек въкѹпѣ беꙁѹмънъ съ несъмꙑслънꙑмъ погꙑбнетъ. ї оставѩтъ тѹждімъ богатьство свое СП 48.11 М З СП К С Калка от гр ἀνόητος Превежда и гр. ἀγνώμων, ἀλόγιστος, ἄλογος несьмꙑсльнъ несъмꙑслънъ несъмꙑсленъ Нвб несмислен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР