Старобългарски речник
несъмꙑшл҄ень
несъмꙑшл҄ень
-ꙗ
ср
Неразумност, безразсъдство, безумие, глупост
пророкꙑ ѹбвъшꙙѧ рѫкꙑ острш. ѡ веле велко несьмꙑшл҄ен. ѡ веле велко нецѣлмо ѹжестоен
С
339.4—5
ѡ веле несъмꙑшл҄ен льжхъ ѹтел҄ь. ѡ ослѹшьлвꙑхъ отьць. ѡ бѹхъ старьць
С
323.27
Изч
С
Гр
ἄνοια
παράνοια [вар. παροινία]
несьмꙑшл҄ен
несъмꙑшл҄ен
Вж. при
несъмꙑсльнъ
Нвб