Старобългарски речник
непрѣмѣньно
непрѣмѣньно
нареч
Непримиримо
вл҄ьнꙗѭштмъ отш. невлънꙙште сꙙ прстанште. непрѣмѣнно. ненавдꙙштмъ рабомъ отънѫдь ходата род сꙙ
С
251.22—23
Изч
С
Гр
ἀδιάλλακτα
непрѣмѣнно
Вж. при
непрѣмѣньнъ
Нвб