Старобългарски речник
непрѣмѣньнъ 
непрѣмѣньнъ -ꙑ прил Неизменен, който не се променя прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ. непостжьнъꙶ. неслѣдьнъ. непрѣмѣнънꙑ. неꙁълобвъꙶ гі СЕ 61b 7—8 Изч СЕ Калка от гр ἀπαράλλακτος непрѣмѣнънъ Нвб непременен, непременно нареч ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР