Старобългарски речник
недѫжьнкъ
недѫжьнкъ
-а
м
Този, който страда от болест, който има недъг, който е болен; болник
не можааше тѹ н едноѩ слꙑ сътворт. тъкмо на мало недѫжьнкъ рѫцѣ въꙁложь сцѣл
М
Мк 6.5
З
на недѫжьнкꙑ рѫкꙑ ... въꙁложѧтъ. съдрав бѫтъ (!)
М
Мк 16.18
Изч
М
З
Гр
ἄρρωστος
Вж. при
недѫжьнъ
Нвб
