Старобългарски речник
недѫжьнъ
недѫжьнъ
-ꙑ
прил
1. Който боледува, болен
првѣсѧ къ немѹ. бѣсънꙑ мъногꙑ. ꙇ ꙁгъна словомъ дхꙑ. ꙇ вьсѧ недѫжънꙑѩ сцѣл
М
Мт 8.16
З
А
2. Който е свързан с болестта, болестен
хе бже нашъ. прѣсѫлъ ес. вꙿсѧ ꙇстоьнкꙑ непрѣꙁннꙑ. ꙇ недѫжьнꙑѩ
СЕ
29а 23—14
3.
Като същ.
a)
недѫжьнꙑ
м
ед
a) [ὁ] νοσῶν
Този, който е болен; болник
моⷧ҇ е҃ наⷣ҇ недѫжьнꙑмь
СЕ
26а 20
b)
недѫжьн
м
мн
a) οἱ ἄρρωστοι, οἱ ἀσϑενοῦντες, οἱ ἀσϑενεῖς, οἱ νοσοῦντες
Болните хора; тези, които страдат от болест
ꙇ шедъ с вдѣ народъ мъногъ. ꙇ млосрдва о нхъ. ꙇ сцѣл недѫжънꙑѩ хъ
М
Мт 14.14
З
А
СК
ꙇ ѣможе колжъдо въхождааше. вь вьс л въ градꙑ л въ села. на распѫтхъ полагаахѫ недѫжънꙑѩ. ꙇ молѣахѫ
М
Мк 6.56
З
ꙇцѣлте недѫжънꙑѩ же сѫтъ въ немь
М
Лк 10.9
З
ѣко вдѣахѫ ꙁнаменѣ ѣже творѣше на недѫжънꙑхъ
М
Йо 6.2
З
А
ꙇ давъ ꙇмъ власть слѫ ... цѣлт недѫжънꙑмъ. ꙇ немощьнꙑмъ
СЕ
43b 23—24
съдѣтелю вꙿсѣмъ. ꙇ бал недѫжънꙑмъ гі. даж до конꙿца не погꙑбнѫ сп мѧ
СЕ
84а 5
і толікѫ сілѫ дастъ ті да недѫжънꙑѩ ѹбалѹеші. ꙇ прокаженꙑѩ оіштаеші
К
4b 1
вь бѣдахъ вьсѣхъ ꙁастѫпате. плѣньнкꙑ ꙁбавте ꙁа недѫжьнꙑѧ молте
С
67.24—25
пото бо рекошꙙ мрьтвꙑѧ въставьꙗтъ. недѫжьнꙑѧ цѣлтъ
С
402.27
b)
недѫжьнꙑ
м
ед
a) ὁ ἀσϑενῶν
Недъгавият; този, който страда от някакъв недъг
отъвѣща емѹ недѫжънꙑ. е г лка же не мамъ. да егда въꙁмѫттъ сѧ вода. въвръжетъ мѧ въ кѫпѣль
М
Йо 5.7
З
А
b)
недѫжьн
м
мн
Недъгавите; тези, които страдат от някакъв недъг
гі схе бже нашъ. сѫꙶ цѣлтель недѫжънꙑмъ. въꙁъвавꙑ въ съборѣ. сълѫкѫѭ ꙇ въꙁложь рѫцѣ сво на нѭ
СЕ
40а 2
мꙑ дѹхъ недѫжьнъ
ἔχων πνεῦμα τῆς ἀσϑενείας
Който е недъгав, който страда от някакъв недъг
ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃ ꙇ҃. на десѧте лѣтъ. бѣ слѫка
М
Лк 13.11
З
А
СК
о мѫшт дхъ недѫженъ
М
76b 27
Срв.
З130а 15
М
З
А
СК
СЕ
К
С
Гр
κακῶς ἔχων
ἄρρωστος
недѫжънъ
недѫженъ
Нвб
недужний
остар
ВА
Срв
недъгав
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР