Старобългарски речник
наѹт сѧ 
наѹт сѧ -наѹѫ сѧ -наѹш сѧ св 1. Науча се, обуча се с҃ъ же рее мъ ... вьсѣкъ кънжънкъ наѹь сѧ. цср҃ствю нбск҃ѹмѹ. подобенъ естъ лвк҃ѹ домовтѹ М Мт 13.52 З А СК въраꙁѹм мѩ ї наѹѫ сѩ ꙁаповѣдемъ твоїмъ СП 118.73 оть н҄егоже тꙑ наѹвъ сꙙ. ѹтел҄ь сꙑ поспѣлъ с въ родъство огн҄ьно С 158.25 тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь.  поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ С 214.7 Изясня си, разбера нещо. шедъше же наѹте сѧ. то естъ млостꙑн хоштѫ а не жрътвѣ М Мт 9.13 А СК отъ смоковън(цѧ) же наѹте сѧ пртъ. егда (ѹ)же вѣѣ еѩ бѫдетъ млада ... (вѣс)те ѣко блꙁ(ъ) естъ жѧтва М Мт 24.32 З А СК Н їсповѣмь сѩ тебѣ ... вьнегда наѹт мі сѩ сѫдъбамъ правъдꙑ твоеѩ СП 118.7 2. Поуча се, взема пример наѹте сѧ оть мене ѣко кротокъ есмъ  съмѣренъ М Мт 11.29 З, А, СК. Срв. СЕ89b 15 да раꙁѹмѣені о нхъже наѹлъ сѧ ес словесехъ ѹтвръждене М Лк 1.4 З А како ꙇспръва глетъ протвленье ваше наѹі сѧ. отъ него К 1а 19 Всъчет. с друг глагол в инфинитив. Науча се, свикна, приуча се да правя нещо. а ръпъштѫштеі наѹѧтъ сѧ послѹшат К 1а 15 ꙇ ѩꙁъіці влъснѫштеі. наѹѧтъ сѧ гла҃т міръ К 1а 16 анѳупатъ рее жьр. отъвѣшта н. къ богѹ боголѣпьно вѣроват наѹхъ сꙙ С 139.30 М З А СК Н Е СП СЕ К С Гр μανϑάνω μαϑητεύομαι κατηχέομαι διδάσκομαι δέω наот сѧ наѹіт сѧ Вж. при наѹт Нвб