Старобългарски речник
наѹт
наѹт
-науѫ
-наѹш
св
1. Науча някого, обуча, предам знания, опит
г наѹ нꙑ молт сѧ ѣкоже оанъ наѹ ѹенкꙑ своѩ
М
Лк 11.1
З
наѹте вьсѧ ѩꙁкꙑ. крьстѧште ѩ
М
Мт 28.19
З
А
СК
тъ вꙑ наѹⷱтъ вьсемѹ
М
Йо 14.26
З
А
СК
блнъ ес г. наѹ мѩ оправъданемъ твоїмъ
СП
118.126
Срв.
СП118.126
СП118.68
СП118.135
СП118.171
СП118.64
СП118.124
благості ї накаꙁаню ї раꙁѹмѹ наѹ мѩ
СП
118.66
аште съхранѩтъ снове твої ꙁавѣтъ мої. съвѣдѣнѣ моѣ с. їмъже наѹѫ ѩ
СП
131.12
наставі мѩ на істнѫ твоѭ наоі мѩ
СП
24.5
Срв.
СЕ74b 16
останѣте сꙙ отъ ꙇхъ наѹѫ васъ кого бꙑ ст. клан҄ꙗт сꙙ богѹ
С
28.4
Посоча, покажа, подскажа.
стꙑ бо дхъ наѹтъ вꙑ во тъ асъ ѣже подобаатъ глат
М
Лк 12.12
З
А
же аште мꙙ наѹш. то то сътворѫ
С
169.30
ножъ наостр. того ѹбт наѹ
С
389.11
Поуча.
вьꙁвѣстшѧ емѹ вьсѣ елко сътворшѧ елко наѹшѧ
М
Мк 6.30
З
А
Посъветвам, предупредя.
арꙗнъ вовода се слꙑшавъ рее се наѹхъ тꙙ. ꙗкоже съмꙑслт ісповѣдат ꙗко сѫтъ боꙁ
С
149.9
2. Разбера, схвана, науча, усвоя
аꙁъ бо свомѹ ѹтелю покарѣѭ сꙙ ... а не прѣстѫпт словесе мѹ. подвꙁаѭ сꙙ не ꙁмѣнт ꙗже прѣжде навꙑкохъ. потомъ же наѹхъ
С
126.25
Дам някому да разбере нещо.
пѫт оправъданеі твоіхъ наѹ мѩ
СП
118.27
3. Подуча, подсторя
старц. наѹішѧ народꙑ. да спросѧтъ вараавѫ. са же погѹбѧтъ
А
Мт 27.20
же бо раꙁортъ днѫ ꙁаповѣд схъ малꙑхъ. наѹтъ тако лкꙑ. мън нареⷱ҇т сѧ
М
Мт 5.19
З
А
он же премъше съребро. сътворшѧ ѣкоже наѹен бꙑшѧ
М
Мт 28.15
З
А
СК
наѹвꙑ
м
ед
Подстрекателят, подбудителят
навꙑкнѣте оть нхь кꙿто наѹвꙑ. кꙿто събрьравꙑ. отъкѫдѹ ѹенꙗ. ко ново богословьн. ветъхо прореен
С
324.27
богомь наѹенъ
ϑεοδίδακτος
Научен от Бога
оці іже ꙇ та х. же не вѣдѣхѫ старці. бмь наѹені въспѣшѧ
К
1а 3
же же старьц не вѣдомо бꙑстъ. богомъ наѹен въсхвалшꙙ
С
325.7
въ сповѣдан. богомь наѹенѫѭ пѣснь
С
320.11—12
како богомь наѹенѫ проповѣда ꙙдъ вашхъ пѣснь
С
325.29
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
МЛ
Гр
διδάσκω
μαϑητεύω
παιδεύω
συνεϑίζω
παραινέω
δείκνυμι
προσπλέκω
πείϑω
наѹіт
Нвб
науча (се)
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР