Старобългарски речник
нардьнъ 
нардьнъ -ꙑ прил хрꙁма нардьна псткѩ μύρον νάρδου πιστικῆς Миро от нард прде жена ꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ. наръдънꙑ псткѩ драгꙑ. ꙇ съкрѹшъш алабастръ въꙁлѣ емѹ на главѫ М Мк 14.3, Изч М З наръдънъ Вж. при нардъ Нвб