Старобългарски речник
нардъ 
нардъ - а м хрꙁма [мѵро] нарда псткѩ μύρον νάρδου πιστικῆς Миро — ароматично вещество, добивано от корените на тревистото растение нард марѣ же премъш лтрѫ хрꙁмꙑ. нарда псткѩ мъногоцѣнънꙑ. помаꙁа ноѕѣ свѣ ... храмна же сплън сѧ отъ вонѧ хрꙁмънꙑѩ М Йо 12.3, Изч М З А СК От финикийски Нвб нард остар ОА ВА ЕтМл