Старобългарски речник
намановень 
намановень -ꙗ ср Махване, кимване. [образно]  бесменьнꙑѧ по вьсꙙ дьн сьмрьт. аште да не бꙑшꙙ въставъшааго насꙑтл сꙙ намановенꙗ. толка ꙁнаменꙗ бꙑшꙙ.  толка ѹдеса.  нъсоже сꙙ оть тѣхъ ѹстꙑдѣшꙙ ждове. нъ распꙙшꙙ сътворьшааго С 443.1 Изч С Гр ῥοπή намановен Нвб Вж. при намаꙗт