Старобългарски речник
намаꙗт
намаꙗт
-намаꙗѭ
-намаꙗш
несв
Давам знак с глава [с очи], кимам
насладшꙙ же сꙙ владꙑьска обраꙁа гласа. лактꙑ ѳомѫ потꙑкаахѫ намаꙗахѫ ома. да тькмо не вѣштаахѫ брьвьм к немѹ
С
502.17
Изч
С
Гр
διανεύω
Нвб
Срв
намахна, намахнам
диал
намахнувам
диал
НТ
ЕтМл
ДА
