Старобългарски речник
мѫжьскꙑ 
мѫжьскꙑ нареч Мъжествено, [по] мъжки  егꙿда тѧ вдтъ мѫжьскꙑ вꙿсе тръпѧща СЕ 88а 21 станѣте добл҄е ѡ братꙗ  мѫжьскꙑ ꙁа ха С 62.30 свободьномъ гласомь дрьꙁо мѫжьскꙑ. нкакоже ѹстрашвъше сꙙ о прѣтмꙑхꙿ С 86.2 мѫжьскꙑ глагол҄емаа раꙁѹмѣте С 532.30 Изч СЕ С Гр ἀνδρείως Вж. при мѫжьскъ Нвб