Старобългарски речник
мѫжьскъ 
мѫжьскъ -ꙑ прил Мъжки мⷺца сепⷠ҇ ҃д҃. стаго мⷱка ромаⷩ҇ ...  прнⷣ҇ъѩ ефросінъ нареенъѩ меⷩмь мѫжскомъ ꙁмараꙁдь А 121а 26 ꙇже не отъ кръві. н отъ похот плътьскꙑ. н отъ похот мѫжьскꙑ. нъ отъ ба родшѧ сѧ М Йо 1.13 З А вдѣвъш же мат го тъ днъ оставьнъ. отъвръгъш женьскѫѭ немошть. вьꙁемъш же мѫжьскѫѭ крѣпость  мѫдрость С 80.17—18 мѫжьскъ полъ [τὸ] ἄρσεν Мъжки пол онъ же отъвѣштавъ рее мъ. нѣсте л ьл. ѣко сътвор  ꙇскон мѫжескъ полъ  женескъ. сътворлъ естъ М Мт 19.4 З А младьньць мѫжьска полѹ [τὸ] ἄρσεν Момченце вьсѣкъ младенецъ мѫжъска полѹ. раꙁвръꙁаѩ ложесна сто гв нареетъ сѧ М Лк 2.23 З А СК Б мѫжьскъ обраꙁъ ἀνήρ Образ, вид на мъж дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ С 78.25 М З А СК Б СЕ С МЛ Гр [τοῦ] ἀνδρός ἀνδρεῖος ἀνδρικός мѫжескъ мѫжъскъ мѫжскъ Нвб мъжески остар ВА НГер ЕтМл Срв мъжки ОА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР ДА