Старобългарски речник
мꙑт сѧ 
мꙑт сѧ -мꙑѭ сѧ -мꙑш сѧ несв Мия се, къпя се аћлъ бо гнь на вьсѣ лѣта. мꙑѣше сѧ въ кѫпѣл. ꙇ въꙁмѫштааше водѫ З Йо 5.4А  полагааше днѫ бꙑт отъ велкꙑхъ добротъ же не мꙑт сꙙ С 280.24—25 Изч З А С Гр λούομαι Вж. при мꙑт Нвб