Старобългарски речник
мꙑт 
мꙑт -мꙑѭ -мꙑш несв Мия, къпя [образно] сего дѣла ꙙсто мꙑмъ словесꙑ. да бꙑхомъ обꙙштрен гнѣва. потѣштл С 407.1 Изч С Гр ἀπαντλέω Нвб мия [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР