Старобългарски речник

мрьнъ^I

мрьнъ -ꙑ прил Светски, мирски, земен дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ СЕ 90b 5—6 ѡ ꙁбавт сѧ емѹ отъ вꙿсеѩ мрънꙑѩ пакост. плътьнꙑхъ ѫжкъ гю по СЕ 98b 5 о ꙁбꙑть прѣгрѣшене. ꙇ бꙑт емѹ вꙑшъшю мрънꙑхъ пеале. гю помо СЕ 98b 9 пае бо поьтъше мрънꙑѧ славꙑ мььта. небесно любꙙтъ вѣно жт С 542.20—21 на поꙁорште мръно. тоаахъ граахъ  трѹждаахъ сꙙ С 63.10 бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ  тъщеѭ лестѭ. по прѣданю лю. по стухемъ мрънъмъ.  прое Х II Аа 9—10 Изч СЕ С Х Гр κοσμικός ἐν κόσμῳ τοῦ κόσμου Вж. при мрьскъ Нвб