Старобългарски речник
мрьскъ 
мрьскъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до света, на света ѣже ꙁльѣ сѧ мръска(а)го рад спнѣ СС IIIа 15—16  раждатъ сꙙ отъ свꙙтааго дха.  отъ непороьнꙑѧ  прѣстꙑѧ дѣвꙑ. мръскаго рад строꙗ  съпасенꙗ С 10.29—30  потомь пргваждатъ сꙙ на дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. страждꙙ мръскааго рад съпасенꙗ С 11.12 2. Светски, мирски, земен, житейски отъметаеш бо сѧ родтель ... ꙇ вꙿсѣхъ пеале мръскꙑхъ СЕ 90а 2—3 днъ же нѣкі въ санѣ  славѣ мрьстѣ сꙑ рее С 138.17 отъвръже сꙙ потрѣбъ мръскꙑхъ С 279.14 ї деш въ лаврѫ рьньца савꙑ.  побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ къ мльалвѹѹмѹ. мѫжѹ правьдвѹ  добромъ жтмъ. сѫштѹ епскѹпѹ.  въ богатьствѣ мрьстѣ бꙑвъша С 294.13 мрьско сътворен κοσμοποιΐα Сътворението на света прстав въꙁлюбьне ѹмъ с къ гласѹ.  обрꙙштеш само то слово. же стъ вь мрьстѣѣмь сътворен С 317. 15—16 СС СЕ С Р Гр τοῦ κόσμου κοσμικός ἐν κόσμῳ τοῦ βίου мръскъ Нвб мирски ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР