Старобългарски речник
ммонест 
ммонест -ммонесѫ -ммонесеш св Пренеса около [наоколо, покрай] нещо і не дадѣаше нкомѹже ммо нест съсѫдъ сквоꙁѣ црквь М Мк 11.16 З ммонест ашѫ отъ кого παραφέρω τὸ ποτήριον ἀπό τινος Отстраня, предотвратя някаква опасност, неприятност от някого оте аще волш мімо нес. ашѫ сѭ отъ мене М Лк 22.42 З. Срв.Мк 14.36 Изч М З Гр διαφέρω Вж. при ммо нест Нвб