Старобългарски речник
нест 
нест -несѫ -несеш несв 1. Нося [в, с ръце] ꙇ самъ с несꙑ крстъ. ꙇꙁде въ нарцаемое кранево мѣсто. еже глетъ сѧ еврескꙑ голгота М Йо 19.17 З ꙇ посъла дъва отъ ѹенкъ своꙇхъ. ꙇ гла ꙇма. ꙇдѣта въ градъ. ꙇ сърѧштетъ вꙑ къ. въ скѫдольнцѣ водѫ несꙙ. по н҄емь ꙇдѣта З Мк 14.13 Срв.Лк 22.10 З Донасям, занасям [вест, дар и под.]. ꙇ рее емѹ съ вждь нкомѹже не повѣждь. нъ шедъ покаж сѧ архереов.  нес даръ же повелѣ мос въ съвѣдѣне мъ М Мт 8.4 З благовѣштенꙗже (!) сца несꙑ прведе глагол҄ꙙ. вѣдѣ ꙗко їса распꙙтааго штете С 445.12—13 2. Пренасям, отнасям, занасям някъде прде же  нкодмъ пршедꙑ къ св ноштѭ прѣжде. несꙑ съмѣшене ꙁмрънно  алгѹно. ѣко  лтръ съто М Йо 19.39 З А бꙑстъ же ѹмьрѣт нштюмѹ. ꙇ несенѹ бꙑт анћлꙑ на лоно аврамл҄е. ѹмьрѣтъ же  богатꙑ  погрѣсѧ  М Лк 16.22 З А СК ꙇ прнѣсѧ главѫ его на мсѣ.  дашѧ дѣвц. ꙇ несе матер свое М Мт 14.11 З вь еднѫ же соботѫ ѕѣло рано. прдѫ на гробъ несѫштѧ ѩже ѹготовашѧ ароматꙑ.  дрѹгꙑѩ съ нм М Лк 24.1 З носмъ же снъ матерьѭ прѣдастъ дхъ сво радѹѧ сꙙ. несъш же  мт го повръже  врьхѹ хъ С 80.21  отътѫдѹ  пакꙑ несѫтъ на погребен.  томѹ бꙑвъшѹ обноштьнцѫ творшꙙ въ намѣн҄енѣ цръкъв С 208.17  тако на ѹтрꙗ вьсь градъ кѹпно съ архепскѹпомъ.  съ вьсѣмь клросомъ ... несошꙙ  проваждаѭште дож  до погребенꙗ С 208.23 ммо нест διαφέρω Пренасям през определено място ꙇ не дадѣаше нкомѹже ммо нест съсѫдъ сквоꙁѣ црквъ М Мк 11.16 З ммо нест ашѫ [отъ кого] παραφέρω τὸ ποτήριον ἀπό τινος Отстранявам неприятност от някого, предотвратявам някаква опасност ꙇ глаше авва отцъ. въсѣ въꙁможъна тебѣ сѫтъ. ммо нес ашѫ сѭ отъ мене М Мк 14.36 З.Срв. Лк 22.42 М З М З А СК С Гр φέρω προσφέρω ἀποφέρω βαστάζω ἐκκομίζω προκομίζω Нвб нести остар ВА неса ОА НГер ЕтМл