Старобългарски речник
млосрьдьнъ 
млосрьдьнъ -ꙑ прил Който проявява милосърдие, милосърден прꙁьр мⷧдъномь окомь. на съмѣрене раба твоего сего СЕ 93b 8 млоствъ гі бже. млосръданама ома. вьꙁьр на мѧ СЕ 78а 9 мⷧсръдънѫѭ деснцѭ простеръ. прм мꙿне ꙁаблѫждьшааго бже.  помлѹ мѧ СЕ 85а 21 аште бо  проꙁорьлво ...  млосрьдьное  въ съврьшенѣ срьдьц дѫштѹ правьдꙑ бжѧ старѣшѹѹмѹ брат штетъ благоспꙑтане ЗЛ 1б 15 Изч СЕ ЗЛ Гр ἵλεως εὔσπλαχνος. Срв. млосрьдъ млосръдьнъ Срв млосрьдъ Нвб милосърден ОА ЕтМл БТР АР