Старобългарски речник
млосрьдъ 
млосрьдъ -ꙑ прил Който проявява милосърдие, милосърден ꙇ поемъ ꙇ петръ наѧтъ прѣрѣкат емѹ глѧ. млосрдъ тꙑ г. не матъ тебѣ бꙑт се М Мт 16.22 ЗI благꙑ клюбꙿе. млде ꙇ прѣмⷧ҇стве гі. ꙇцѣлѣѩ отъ вꙿсего недѫга. ꙇ болѣꙁн. ꙇцѣл раба твоего сего СЕ 24b 14 васлскъ рее отецъ нарцаатъ сꙙ.  вьседръжтел҄ь.  гь  бъ  вьсѣмъ црь ...  млосръдъ.  штедръ.  млоствъ.  длъготръпꙙ С 21.19 млосръдъ же стъ лше къ вьсѣмъ. прꙁꙑваѭштїмъ ї  вѣрѹѭштмъ кꙿ н҄емѹ С 29.3 М З А СЕ С Р Гр ἵλεως οἰκτίρμων εὔσπλαγχνος φιλάγαϑος млосръдъ Срв млосрьдьнъ Нвб милосръд остар Срв милосърден