Старобългарски речник
манаснъ 
манаснъ прил притеж ЛИ Манасиев, който се отнася до юдейския цар Манасий [Манасия] бже спе нашъ. давъ отъпѹщене грѣховъ ... ꙇ молтвѫ манаснѫ. покаанемь премъ. тꙑ самъ раба твоего сего ... прꙇм СЕ 75b 11 Изч СЕ Гр τοῦ Μανασσῆ Нвб Вж. при манас[]