Старобългарски речник
манас[] 
манас[] -ꙗ  манасꙗ -ѩ м ЛИ 1. Манасий [Манасия] — старозаветен патриарх, най–възрастният син на Йосиф; в случая се касае за образуваното от неговите потомци племе Манасиево мо естъ галаадъ  моі естъ манасі СП 59.9 Срв. СП107.9 прѣдъ ефремомь і венѣміномь. і масꙇю (погр. вм. манасіѭ, Север., с. 107, бел. под линия). въꙁдвігні сілѫ твоѭ і пріді да нꙑ спеші СП 79.3 2. Манасий [Манасия] — юдейски цар [687—642 г.] еꙁекіѣ же роді манасѭ. манасі же роді амоса А Мт 1.10 СК пото не сьвѣштаваасте сꙙ на манасѭ гда саѭ плоѭ прѣтрааше С 396. 30—397.1 3. Манасий — име на монах, познато само от надпис г помⰺлѹ м(ѧ) манас їнък Изч А СК СП С И Гр Μανασσῆς От евр Menaššéh манасі() Нвб Манаси ЛИ Манас ЛИ Манасия ЛИ Манасиев ФИ СтИл,РЛФИ