Старобългарски речник
лѫкавьно 
лѫкавьно нареч Лукаво, коварно  то ꙁьлодѣм. лѫкавꙿно прмꙑшл҄ено бꙑстъ С 92.23 Изч С Гр κακούργως Вж. при лѫкавьнъ Нвб