Старобългарски речник
любоII 
любо нареч любо [стъ] Угодно е гі бже сне гі. ѣкоже тꙑ хощеш. ѣкоже т любо. сътвор съ мноѭ рабомь твомь СЕ 72b 14 Изч СЕ Нвб Вж. при любо