Старобългарски речник
любт сѧ 
любт сѧ -люблѭ сѧ -любш сѧ несв Обичаме се с някого аще любм сѧ бъ въ насъ пр(ѣ)бваетъ  люб его съвръшена естъ Е 36б 18 Изч Е Гр ἀγαπῶμεν ἀλλήλους Нвб Вж. при любт