Старобългарски речник
лъжеменьнъ
лъжеменьнъ
-ꙑ
прил
Който носи лъжливо име; лъжлив, фалшив
лъжеменънааго бога сътвор. акꙑ пѣсъкъ дробенъ
С
22.12—13
же ѹбо реетъ лъжеменънъ богъ покорте л сꙙ мѹ
С
33.7
протвш сꙙ богѹ. богꙑ лъже. менънꙑѧ (!) поставл҄ѣѧ
С
49.25
Изч
С
Калка от
гр
ψευδώνυμος
лъжеменънъ
Вж. при
лъжементъ
Нвб