Старобългарски речник
лъжементъ 
лъжементъ -ꙑ прил Лъжливо наречен, назован; лъжлив, фалшив отътвръгн мꙙ отъ скварꙑ гнꙋсънꙑѧ.  отъ лъжементꙑхъ богъ С 160.21 Изч С Калка от гр ψευδώνυμος Нвб лъжеименит ОА