Старобългарски речник
лхо 
лхо нареч 1. Извънредно много, прекомерно  лхо двлѣхѫ сѧ глѫще СК Мк 7.37 Особено, необикновено. ꙇ аще цѣлѹете дрѹгꙑ вашѧ. токъмо то лхо творте М Мт 5.47 З СК лше Още повече он же лше въꙁъпшѧ пропьн  М Мк 15.14 З сего рад (по)добаетъ. лше намъ внма(т сл)ꙑшанемъ да (не к)о(гд)а оⷮпа(де)мъ Е 8б 16 млосръдъ же стъ лше къ вьсѣмъ прꙁꙑваѭштїмъ ї  вѣрѹѭштмъ кꙿ н҄емѹ С 29.3 В изобилие, в излишък. аꙁъ прдъ да жвота мѫтъ  лше мѫтъ М Йо 10.10А, СК 2. Като предл. С род. За означаване на надхвърляне, надминаване границите, размерите на нещо: свръх, над, повече от каꙗ бо польꙁа рьц м. лхо потрѣбꙑ надꙑмат сꙙ С 494.19 нъ ѹѫ лхо мѣрꙑ не бꙑт С 494.26 лше Повече от нъ есо ꙁдете вдѣтъ. пророка л глѭ вамъ. ꙇ лше пророка М Мт 11.9 З,А, СК. Срв. Лк 7.26 М З лхо глаголат βαττολογέω Говоря повече, отколкото е необходимо, бърборя молѧще же сѧ не лхо глте М Мт 6.7 З А СК лше рѣ ἀπόρρητος Който е неизречим, който е неизразим къ ѹенкомъ вълаꙁъ лше рѣ стъ С 501.18 лхо стъ Излишно е же бо о танꙑхъ въпрашат лхо стъ  не твръдо братꙗ С 570.27 Изч М З А СК Е С Гр ὑπερπερισσῶς περισσῶς περισσοτέρως περισσότερον εἰς ὑπερβολήν ὑπέρ Вж. при лхъ Нвб