Старобългарски речник
лхъ 
лхъ -ꙑ прил 1. Извънмерен, прекомерен, твърде голям горе вамъ кънгъѩ.  фарсѣ. ꙇ ѵпокрт. ѣко сънѣдаате домꙑ въдовцъ. ꙇ вноѭ далее молтвѫ творѧще. сего рад прмете лше осѫждене М Мт 23.13 ЗI. Срв. Мк 12.40 М З ꙇ не раꙁѹмѣѩ съгрѣшхъ ... лхоѭ ѣдѫ. ꙇ пѣнъствомь СЕ 68а 18 же бꙑстъ  о блаженѣмъ рне епскѹпѣ еремскаго града. кротост рад лхꙑѧ С 252.13 лхо ср ед τὸ περισσόν, περισσότερον Нещо повече, прекомерното, излишното бѫд же слово ваше е е. ꙇ н н. лхое бо сеѭ отъ непрѣꙁн естъ М Мт 5.37 З 2. Лош, греховен гі бже вꙿсемогъ. тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ. вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ. ꙇ моего лха сътворенѣ сего СЕ 72а 7 лхъ бꙑт περισσός εἰμι Безразличен съм, равнодушен съм море обліааше сѧ. ліхо сꙑ къ страстемъ К 10а 20—21 лхъ бꙑт есо ἄμοιρός εἰμί τινος, [ξένος καὶ] ἀλλότριος τυγχάνω τινός, ὑστερέω τινός, ἀποστερέομαί τινος Лишен съм от нещо не бѫд нктоже лхъ радост. не бѫд нктоже лхъ поꙁъванꙗ С 319.13, 13—14 насъ же не маш въсхꙑтт. аште  цѣсарьство намъ обѣштаваш. гоже тꙑ лхъ с С 2.14—15 тъгда же  вꙑ раꙁгнѣвасте сꙙ. акꙑ лс сѫште еуагг҄елскꙑхъ ѹен раꙁѹма С 312.16—17 М З А СК Б СЕ К С Гр περισσός ὑπερβάλλων Нвб лих остар диал ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА Срв лѝшен, [из]лишен ОА