Старобългарски речник
кѹпьнѣ 
кѹпьнѣ нареч кѹпьнѣ сѫщьнꙑ ὁμοούσιος. Единосъщен; отнасящ се до единосъщието на Бог–Отец, Бог–Син и Свети дух наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ.  стѣ троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност С 188.1 Изч С Калка от гр ὁμοούσιος Вж. при кѹпьно Нвб