Старобългарски речник
крѣпъ 
крѣпъ -ꙑ прил Крепък, здрав, силен, могъщ, мощен аꙁъ ѹбо водоѭ кръштаѭ вꙑ. грѧдетъ же крѣпле мене М Лк 3.16 З,А, СК. Срв. Мк 1.7 М З А СК  клан҄ꙗт сꙙ богѹ же въ вꙑшьн҄їхъ сѣдꙙ. бога сѫшта крѣпа С 28.6 простьр рѫкѫ своѭ крѣпѫѭ С 150.23 Прен.Упорит. ꙗко на сѫдшт пакостьнка не подвже сꙙ тво съмꙑслъ. нъ пае крѣпѣ бꙑстъ С 64.1—2 М З А СК С Гр ἰσχυρός κραταιός ἑδραῖος Вж. при крѣпъкъ Нвб