Старобългарски речник
крѣпъкъ 
крѣпъкъ -ꙑ прил Крепък, здрав, мощен, могъщ вдѧ же вѣтрꙑ крѣпькꙑ ѹбоѣ сѧ М Мт 14.30 З А ї тꙑ помоштьнікъ моі крѣпокъ СП 70.7 і ѹмръштвьшюмѹ црѩ крѣпъкꙑ СП 135.18 црь стъ крѣпькъ  сленъ С 28.9 гь сленъ  крѣпъкъ  непобѣдмъ въ бранехъ С 466.29 Прен.Голям, силен. бꙑстъ гладъ крѣпокъ на странѣ тоі М Лк 15.14 З А СК М З А СК Е СП CЕ C P X Гр ἰσχυρός κραταιός ὀχυρός καρτερώτατος στερεός крѣпокъ крѣпькъ Нвб крепък ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА