Старобългарски речник
крьстꙗнꙑ 
крьстꙗнꙑ прил Християнски въ дьн бо прѣдъреенааго крьстꙗнааго цѣсара костантіна С 186.16 ѳеѡдосмъ же кръстꙗнꙑмъ цѣсаремъ С 200.26—27 ѹслꙑша же  крьстꙗнꙑ цѣсарь ѳеѡдѡс С 208.11 Изч С Гр χριστιανικός кръстꙗнꙑ Вж. при крьстꙗньскъ Нвб