Старобългарски речник
крьстꙗнꙑ
крьстꙗнꙑ
прил
Християнски
въ дьн бо прѣдъреенааго крьстꙗнааго цѣсара костантіна
С
186.16
ѳеѡдосмъ же кръстꙗнꙑмъ цѣсаремъ
С
200.26—27
ѹслꙑша же крьстꙗнꙑ цѣсарь ѳеѡдѡс
С
208.11
Изч
С
Гр
χριστιανικός
кръстꙗнꙑ
Вж. при
крьстꙗньскъ
Нвб