Старобългарски речник
кръмт сѧ 
кръмт сѧ -кръмлѭ сѧ -кръмш сѧ несв Храня се, прехранвам се. с ъбранꙗ рад саморастѫштхъ мелагр. отъ н҄хъже кръмꙙтъ сꙙ же въ пѹстꙑн҄ отъходьнц С 289.12 ловѣка породьнааго гражданна ... жвѫшта. беꙁъ дъжда кръмꙙшта сꙙ С 429.25 С Гр τρέφομαι τρυφάομαι Вж. при кръмт Нвб