Старобългарски речник
кръмтI 
кръмт -кръмл҄ѭ -кръмш несв Управлявам кораб мѣнце бо т ꙁълое дꙗволъ дастъ. а ꙁмꙗ кръмвъш корабь. адама въ потопъ сьмрьт сьведе С 400.9 Изч С Гр κυβερνάω Нвб кърмя остар ВА Срв кормувам ОА