Старобългарски речник
коньават сѧ 
коньават сѧ -коньаваѭ сѧ -коньаваш сѧ несв Изпълнявам се, извършвам се, сбъдвам се не слꙑшш л то с глагол҄ѫтъ. не вѣсте лі ꙗко пророъско коньавааше сꙙ псан С 403.9 кьде бо подоба одолѣнꙗ коньцѹ. раꙁвѣ на побѣдьнцѣ коньават сꙙ. побѣднкъ бо кръстъ С 427.30 Изч С Гр πληρόω τελειόω Вж. при коньават Нвб